Защо пропадат магистралите?

За никого не е тайна, че голяма част от магистралите у нас са осеяни с множество пукнатини и то скоро след завършването и пускането им в експлоатация. Някои ще кажат, че е по-добре да имаме магистрали с дефекти, отколкото изобщо да нямаме магистрали, но начин проблемите да се сведат до минимум винаги има.

Причините за повредите скоро след откриването на отсечките могат да бъдат различни. Такива повреди са възможни навсякъде по света - пътищата се напукват или нагъват не само у нас. Затова съществуват и гаранционните срокове, застраховките за строителите и за обекта и т.н. В България обаче има и нещо друго - безспирно бързане, за да не се изпуснат срокове и съответно - пари; съмнително възлагане на сложни инфраструктурни проекти по критерий "най-ниска цена"; избиване на разходите за материали (което е всеизвестен факт в бранша); както и неефективен контрол, рефлектиращ в некачествено изпълнение.

Всичко това, наред с непредвидените атмосферни влияния, като резки температурни промени, големи по количества и интензивност дъждове, свлачища и др., води до дефекти в пътното платно. Магистралите "Марица" и "Струма" са част от злополучните за страната, които броени месеци след откриването си, "лъсват" с дефекти като пукнатини, а на места - и големи процепи от няколко метра.

По-късно разбираме, че в процеса на строителството са констатирани свлачища, които не са регистрирани в първоначалния проект. Това е и първият дефект на системата - стари и неактуализирани проекти, които не са съобразени с реалната структура на терена. Съобразяванията с терена обаче забавят и оскъпяват поръчката и затова в повечето случаи изпълнителите не се заемат със запознаването с геологията и не отделят необходимото време на подготовката на проекта.

При инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства, строителите трудно могат да си позволят своеволия, защото подлежат на редица проверки, както от пътната агенция, така и от самата Европейска комисия. Неофициално обаче от бранша признават за практикуването на порочни схеми, с които се избиват пари за сметка на качеството. Изводът е един - дефектите се дължат главно на пропуски в контрола, който е отговорност на фирмите, осъществяващи строителен надзор. Ако правилно и своевременно се следи за спазването на техническите изисквания, изпълняването на правилна технология на строителство, както и използването на качествени материали, вероятно дефектите ще бъдат много по-малко и ще се проявяват след по-дълъг период от време след пускането на отсечката в експлоатация.

Коментари

Популярни публикации